Вяра Борисова, студентка

          Филмът “Аз и Камински”, показан за първи път през 2015 г. в Германия и представен у нас по време на кино-литературния фестивал “Cinelibri” през 2016 г., успява много добре да покаже историята на един млад журналист – Себастиан Цьолнер, на който, както изглежда, не му върви в живота и постоянно се проваля в начинанията, с които се заема. Цьолнер се опитва да напише биографията на един известен художник, Мануел Камински, който на свой ред през целия филм демонстрира твърдоглавие и сприхавост, инат и много капризи и стоварва върху Цьолнер и собствените си песимистични разсъждения за живота и миналото.

           Филмът, режисиран от Волфганг Бекер (познат ни и от филма „Сбогом, Ленин!“) с Даниел Брюл и Йеспер Кристенсен в главните роли, е създаден по книгата на Даниел Келман “Аз и Камински”. Книгата се радва на голяма популярност и успех още с излизането си през 2003 г., за които допринася живият и хумористичен начин, по който е написана. Дори взискателният и суров немски литературен критик Марсел Райх-Раницки горещо я препоръчва на читателите. Романът е преведен на български език от Любомир Илиев и е издаден за първи път от Издателска къща „Атлантис КЛ“ през 2005 г. Във връзка с показването на филма в София романът е преиздаден през 2016 г. от издателство „Колибри“. Филмът успява да изгради умело главните герои, най-вече чрез добрия кастинг на актьорите в него. Актьорското майсторство е съчетано с професионализма на оператора и така се изгражда своеобразен контраст между показваните живописни картини и пейзажи и непохватността на главния герой, неговото черногледство, вятърничавия му оптимизъм, граничещ с пълно неразбиране на случващото се, и неумението му да се справя в неловки ситуации и заплетени моменти.

            Неусетно тази история за многопосочните манипулации на главните герои, които търсят изход от собствените си кризи, се превръща в приключение, в чийто ход се появяват нови и нови персонажи. Развоят на събитията ни позволява да вникнем по-добре в характерите на двамата герои, които са взаимно противоположни и самоизключващи се, но някак си успяват да се нагодят един към друг и в края на краищата дори да се харесат. Сюжетът чертае път, пълен с неочаквани обрати, забавни случки и неудобни моменти, които в своята цялост отвеждат и двамата главни герои до нови прозрения, себепознание и разбиране на другия. В крайна сметка става ясно, че не целта, която е била поставена първоначално, е важна, а премеждията, които са се случили по време на пътуването и които са успели да променят героите към по-добро.

        Филмът успява много добре да представи хумористичния, а също така и драматичен характер на книгата, да изгради личностните черти на двамата главни герой и да съхрани посланието й. Той е добър пример за успешно прехвърляне на литературен текст в територията на филмовото изкуство.