Рангел Трифонов

Независимо дали става въпрос за средновековен скрипториум, писалище или бюро на търговец на ханзата – канцеларията принадлежи към константните величини на западната културна история. Оформлението на канцеларията и служителите почти не се променя в течение на вековете. Перата драскат хартията, заетите служители са заели местата на бюрата си или се разхождат неспокойно. Едва в началото на XX век съответните шумове се променят значително. Стакатото на пишещата машина и неумолимият телефон обсипват от този момент нататък тъпанчето, на което новите технически възможности, макар и по-акустични, едва ли предлагат повече варианти за възстановяване.

Още от XIX век образът на служителя в канцеларията намира своето отражение в литературата, като това се случва при автори като Дикенс, Гогол и  Кафка. При Дикенс и Гогол замръзващи от студ служители с дълги ръкави са заели местата си на писалищата, докато в своите разкази Кафка поставя героите в безмилостната тяга на бюрокрацията. Въвеждането на темата за чиновниците в литературата на модернизма проправя своя път чрез обществена критика. Един поглед към дългогодишната литературна традиция на темата за служителя показва колко обширен е процесът на промяната – от поезията на малките помощник-счетоводители на прединдустриалната модерност към литературата на служителя в големия офис на постмодернизма. Преди Ерих Кестнер и Франц Кафка да поставят своите превърнали се в класика акценти, въздигащият се модернизъм на XIX век превръща офиса на малкия служител в литература и отправя критиката към един все по-рационализиран свят на работа по литературно-социологически диференциран начин в офиса на персонала: Херман Мелвил, Николай Гогол, Лев Толстой, Чарлз Дикенс, Вилхелм Раабе и все още твърде малко известният Георг Веерт. Техните тихи герои са много млади писари, малки служители в офиса, помощник-счетоводители, служители и чираци в банките. Всички те са създадени с една единствена цел, а тя е да покажат отношенията на господаря и слугата от гледна точка на зрителя, да преобърнат върха на йерархичната безпомощност. Срещу всемогъществото на анонимната администрация може би като първи малък служител се противопостовя „Бартлеби“ от Херман Мелвил.

Шега, сатира и ирония, най-популярните методи в този жанр, те създават от мрачния и потискащ въздух на кабинета една атмосфера на веселие. Тясно свързани с живота на чиновника, писателя и помощника в канцеларията са и произведенията на швейцарския автор Роберт Валзер. В публикуван под заглавието „В канцеларията – из живота на чиновниците“ избран том издателите Рето Зорг и Марко Гизи събират кратки текстове, стихотворения и пасажи от романи по темата, добавяйки към всичко това и много подходящ послeслов. Без значение, дали текстовете на Роберт Валзер могат да се разглеждат извън контекста и да се преосмислят под една нова водеща тема, неговите необичайни книги и стихотворения трябва да бъдат прочетени на всяка цена.

Роберт Валзер произхожда от дребно буржоазно семейство и още като 14-годишен завършва обучение по банково дело, след което си намира работа като помощник в кантора. През 1905 г. завършва обучение за служители и работи като иконом. Всъщност, младият Роберт Валзер се сблъсква лично с фактическата реалност и мрачна суматоха на канцеларията като банков чирак в Берн и служител на банка в Цюрих. Вече четиринадесетгодишният помощник знаел (от 1892 до 1895г. Валзер е обучен за банков служител), че за да си помогне, трябва да служи не само на канцеларията, но и на поезията. Своя професионален опит Валзер пресъздава непосредствено с произведенията си, което рефлектира и върху сюжета: „Вероятно е твърде делничен, твърде невинен, не толкова бледен и покварен, някак безинтересен е този срамежлив младеж с перо и сметало в ръка, за да послужи като материал на господа поетите. На мен обаче той ми върши работа.“ Така в кратката антология присъстват описания на различни характери на чиновници. Те се противопоставят, подчиняват се на директори, броят минутите и мечтаят за живот на поети, който ги чака отвън зад затворените врати на канцеларията. Също като своите герои Валзер се лута между писането върху търговски бюра и странстването в свободната природа. В последните години от своя живот той окончателно напуска буржоазния свят, изоставя писането и живее под грижите на различни психиатрични клиники, докато на 25.12.1956 г. не се завръща от последната си разходка. Валзер е намерен мъртъв в снега.

Многостранните произведения на Роберт Валзер в света на канцеларията пресъздават литературна социология на служителя, който в един рационализиран свят на работа винаги се фокусира върху едно нещо – самоутвърждаване срещу отчуждена дейност. Както находчивите и буйните, така и миролюбивите герои на Валзер могат да се причислят към дългата традиция на литературата на служителите, която може да се отнесе и към нашето съвремие. Животът на чиновниците в литературата не се ограничава само до безкраен труд, допринасящ за по-добрата кариера. Според общоприетата представа, човек би могъл да си помисли, че животът на чиновниците е описан в литературата също толкова тъжно, колкото е и в действителност. Служителят притежава образа на неуморим, трудолюбив, готов да продължи кариерата си и, разбира се, готов за жертвоприношение човек. С извънредно работно време в канцеларията, желание за позната дейност, за светлина, въздух и слънце. Разпознаваема е треската за пренасяне в света на свободата, в който нежеланието за съгласие с описаната от Кафка действителност се превъплъщава за кратък момент в цигарен дим. Това може да бъде случаят с живота на служителя, който трябва да се справя ежедневно в почти механични операции с обща бюрокрация и специална бюрокрация, неизбежна функционализация и рационализация. Действителността  на литературата, описваща живота на чиновниците, за щастие, изглежда по-различна от жалко сива, тъй като с все по-критичен тон тя очертава не само пораженията и зависимостите. От литературния принос на Роберт Валзер към тематиката за служителите, събран в антологията „В канцеларията из живота на чиновниците“ кристализира поддържането на хумористичната традиционна линия с нейното оформление под знака на сурова дълбочина. Неговите процъфтяващи стихотворения винаги водят толкова неописуемо във фантастично преувеличеното, весело-сатиричното, измамно-странното, което по никакъв начин не предразполага да се говори за тъга в канцеларията. Комедия, а не трагедия, самоувереност, а не неудовлетвореност от кариерата, така изглеждат героите на Валзер. Подобно на неуспешните и победоносни герои от разглеждания том, Валзер разпалва поетични искри по време на дейността си като служител, като по този начин открива и противодействие на разочарованията в един разочароващ свят на труда. По този начин съществуването на чиновник и поет като че ли се допълват взаимно. Дори като писател на свободна практика през 20-те години Валзер се чувствал като служител – но на литературния бранш. В текстовете му се крие и много лична биография. Сценичното пространство в канцеларията не се оказва поле за рационализирани кариеристи, а място за самоутвърждаване на индивиди от всякакъв вид – винаги готови да запазят упоритостта и идентичността си. Началниците, противниците изглеждат толкова човешки като техните подчинени, те са обсебили бюрото, но не са  бюрократични чудовища. А служителите и писателите намират приложение в поезията на Валзер в дългосрочен план като примери за едни от най-почитаните хора. Такъв е и случаят с Хелбинг, наетия при началник Хаслер служител, чиято механична работа винаги е против желанието му и който всяка вечер си ляга в леглото с мислите за нови оправдания за бъдещите закъснения. Пристигайки в бюрото, той се залавя за възложената работа, но дълбоко в ума си отброява секундите и минутите. Но кои качества всъщност му отреждат правото да се нареди до онези способни и годни души, които разказвачът етаблира като истински герои в службата – срамежливи и трудолюбиви, кротки и тихо героични, погълнати от фантастични светове. Хелбинг, Гермър или Глаузер, едва двадесетгодишни момчета, биват представени от кратката проза на Валзер като истински философи с афинитет към живота на поети, както ги описва и едноименният текст. Благодарение на тяхната търпелива природа, всички те притежават таланта да подреждат мисъл след мисъл, идея след идея, хрумване след хрумване. По този начин един скучен понеделник в офиса се превръща в комична постановка на забавяне, тъй като служителите изкусно прекарват времето си по начин, който им разпределя все по-малко задачи. Всичко се свежда до това, да се подхвърлят думи, изречения и фантастични мисли в пространството. Ако някой излети от службата поради постоянни закъснения или мързел, няма катастрофа, никой не е впечатлен от случилото се (“Историята на Хелбинг”). За пари при тези преживяващи артистични персонажи на Валзер почти никога не става дума, всъщност дори напротив –  смразяващата бедност изисква по-скоро скромност като ефективно средство за добър живот. „В канцеларията – из живота на чиновниците“ не представлява наръчник за добрия служител, а за честния човек. Като “поетизиране на малкия човек, който осъзнава позицията си”, Гизи и Зорг отлично характеризират разказвателно-социологическото постижение на феноменологията на служителите на Валзер в епилога на настоящото издание. След прочита на текстове като “Сутрин”, “Малчо” или “Помощникът” читателят разбира какво точно подслажда “гордата душа” на реторичния офис-героизъм на служителя – красноречивото самоутвърждаване в такъв скучен като сценарий живот в офиса, вдъхновяващото внимание и ожесточеното “мързелуване”. Действително разказвачът на текстовете на Валзер не формулира  справочник срещу зависеща от възнаграждението работа, въпреки че подобна тенденция проблясква между редовете на речите на служителите Глаузер и Хелбинг. Който обаче покаже готовност за кариера вместо реализъм, който се подчинява и не се противопоставя, едва ли има добри предпоставки да попадне в групата на достойните души на Валзеровите служители. Отвъд бунт или послушание всеки трябва да бъде способен на изключителна трансформация. Това е един от фундаменталните въпроси на живота. Дори и да не се стигне до положителен краен резултат, то човек въпреки всичко е живял добре: той е имал желание.

Благодарение на издателство „Фънтези“ и Гергана Фъркова, през 2017 г. излиза и преводът на произведението на Роберт Валзер – „В канцеларията – из живота на чиновниците“, като по този начин се създават предпоставките за докосването на българската публика до един от най-значимите писатели на XX век. Чрез достигането на нужната степен на смислова близост на превода с оригинала се осъществява и еквивалентността между изходния и целевия текст. На лексикално, морфологично, синтактично и стилистично ниво не се наблюдават отклонения на превода от оригинала, което също така предпоставя и липса на нарушаване на нормите и узуса на езика на превода. Героите на Валзер като Хелбинг, Тенер или Ерих оживяват и пред българската аудитория, която става свидетел как задълженията на служителите и свободата на твореца, чиновникът, който търси спасение от службата, бягайки в света на фантазиите, и мечтателят, който копнее за едно по-добро място на този свят, все по-често влизат в конфликт помежду си. Кристално ясен е и стремежът на преводача към абсолютна еквивалентност, с което се изпълнява и най-важната характеристика на междуезиковата комуникация. Посредством превода на Валзер българските читатели имат възможността да се докоснат до същността на неговите герои – индивиди, губещи образа си в един лишен от всякаква индивидуалност живот.

Роберт Валзер: В канцеларията – из живота на чиновниците, пр. Гергана Фъркова. София: Фънтези 2017