Цели и задачи – TransLit

Причините за пристъпването към дейностите по настоящия проект са свързани с усещането за актуалност на следните проблеми:

- нужда от възстановяване на ритмичния обзор на преводна продукция у нас от значим език като немския

- недостатъчно изследван процес на литературно въздействие на немскоезичната литература в съвременния български културен контекст

- липса на умения у студентите за критическо наблюдение и представяне на художествено произведение, липса на умения за анализ и критика на превода, както и за аргументираното обосноваване на оценката за успешността на един преводачески опит и

- свързано с тези дефицити неразпознаване на професионални сфери като критика на превода/ литературна критика като възможни полета за професионална реализация.

Насочвайки вниманието си към присъствието на немскоезичната литература в българския културен контекст, проектът се фокусира върху тип разширен анализ на съвременната литературна ситуация у нас, който включва огромния масив преводна литература и на практика отсъства не само в полето на германистиката. В последните 25 години статистиката и описът на преводите на немскоезични автори в България абдикираха от претенциите за изчерпателност заедно със замирането на двугодишните прегледи на Съюза на преводачите и на критиката на превода в специализирания периодичен печат. Проектът ще се стреми да постави началото на преодоляването на този дефицит чрез натрупване на емпирични данни относно превода на немскоезична литература на български език през последните две години. Усилията на участниците ще бъдат насочени и към издирването на реакции – професионални и читателски – под формата на критични статии, рецензии, отзиви, организирани представяния на книжния продукт пред обществеността и други. Прегледът на преводната немскоезична литература за изследвания период включва и стремежа за реконструкция и анализ на издателските практики при избор на произведения от чужда литература, които чрез превода биват активирани в различно културно поле. Събраният материал ще послужи за аналитично оглеждане на присъствието на немскоезичната литература в българския културен контекст. В този смисъл аналитичната част на проекта се вписва в интер- и транскултурните проучвания, които през последните десетилетия са особено актуални в международен аспект и които неизменно поставят акцент върху преводаческата дейност.

Проектът може да постави началото на един ритмично действащ критически и аналитичен модел по първите два пункта, посочени по-горе, и да започне конкретна преподавателска и методическа работа по вторите два.

Проектът е опит да се даде нов тласък на традицията в изследванията на преводната рецепция и културния трансфер, на които много учени и преподаватели от Катедрата по германистика и скандинавистика и като цяло от двата филологически факултета в СУ „Св. Климент Охридски“ са посветили усилията си.
Подобни конкретни наблюдения и анализи като предвидените в този проект не са извършвани през последните десетилетия, предмет на съществуващите научни разработки са строго определени литературни взаимоотношения между определени значими фигури от литературния живот на страната, работили главно върху по-отдалечени назад във времето периоди. Като примери за подобен тип изследвания нека споменем само разработките на проф. дфн Емилия Стайчева относно рецепцията на немскоезична литература при български писатели като Иван Вазов, Теодор Траянов, Никола Вапцаров и много др., изследванията на проф. Божидара Делииванова, на проф. Надежда Андреева-Попова, д-р Младен Влашки от по-новото поколение изследователи и редица други заслужили учени. Свидетелства за динамиката на преводаческата дейност и анализи на процесите намираме и в публикации по страниците на списание «Панорама» преди 1989-а година, а също така и в Бюлетините, излизали към Съюза на преводачите, Съюза на писателите и издателство «Народна култура». Това наследство е вдъхновяващо, но то се нуждае от актуално продължение. Още повече, че от полето на транснационалните литературни изследвания се изключва актуалното културно взаимодействие между немскоезичната литература и българския културен контекст. Именно осъществяването на това включване е основна и мащабна изследователска задача, чието начало проектът поставя, тръгвайки от възстановяването на емпирично-статистическите данни и преминавайки постепенно към установяване на тенденции и рецептивни линии и теоретично обобщение.

За жалост мащабният многотомен труд на БАН за преводната рецепция на европейските литератури у нас не успя да засегне немската, но дори и той не би могъл да обхване актуалните развития от последните години. Междувременно смяната на теоретичните парадигми налага и нов поглед към протичащите процеси, който търси отварянето на националните литератури и тематизира актуализираното понятие за световна литература.
Систематизиран обзор на преводите на българоезична литература на немски език намираме във впечатляващото изследване на фондация «Следваща страница» (http://ww.npage.org/img/pdf/prevod_i_prexod_npf_casestudy3_germany_austria.pdf) Има и други форуми, посветени на българската литература, преведена на немски и английски език (http://bglit.org/page/bg/nachalo.php). Статистическите данни, които намираме на странцита на Гьоте-институт София, загатват обема на осъществените преводи от немски на български, без да претендират за изчерпателност (http://www.goethe.de/ins/bg/prj/uak/bgindex.htm?wt_sc=prevodi).
В тази ситуация нараства отговорността на учените от двата филологически факултета на университета да подновят и актуализират проучванията върху осъществявания чрез преводната литература процес на културен трансфер и взаимодействие. Проектът е реакция на осъзнаването на тази отговорност и на нуждата да се предложи на обществеността експертна оценка по редица въпроси на литературата, превода и културата. В особена степен това важи за преподавателите и учените от ФКНФ, чийто представители са насочени в своята изследователска дейност по-скоро към една международна общност от учени и специалисти. В интерес на цялото ни общество обаче е тяхното присъствие и в страната да стане по-осезаемо и по-категорично. Работата по проекта има и педагогическо измерение: той гледа на студентите-филолози като на бъдещи участници в културния живот и се стреми да ги насочи към подобни професионални реализации, като ги въведе в традицията на критическия анализ на литературния и на преводния текст и ги приобщи към проучвателните дейности. Проектът се опитва да синтезира опитът на различни изследователи на превода и литературата, представители на двата филологически факултета и на различни катедри, с надеждата взаимно да се поощрим, да се поучим едни от други и да стимулираме подобни изследвания и по отношение на други езици.

Немскоезичната литература и култура присъства активно в българския културен контекст още от епохата на българското Възраждане. През последните десетилетия това присъствие не само стана по-активно, но и значително разнообрази своите форми. Неизменно обаче преводът на художествена литература остана негова основна част.
1. Цел на проекта с оглед на ограниченото му време е да положи основите на създаването на база данни за осъществяваните преводи от немски на български език на художествена литература и отзивите и рецензиите на преведените произведения, като се започне със събиране и обобщаване на данните от последните две години (2015 и 2016 г.).
2. На тази основа се изгражда и анализът на присъствието на немскоезичната литература в българския културен контекст като част от протичащите процеси на транскултурни взаимодействия.
3. Цел на проекта е да работи целенасочено със студенти от специалност "Немска филология с избираем модул скандинавски езици" към СУ "Св. Климент Охридски" (трети курс), за да проучи интереса и готовността на студентите-германисти за активно присъствие в полето на българската култура, да ги приобщи към ролята им на културни посредници и анализатори на културните процеси. Проектът се стреми да използва и насочи солидното филологическо образование, което студентите получават, към сферата на литературата, издателската дейност, културата, рецензионната и критическата работа, като за целта към проекта са привлечени като участници признати експерти в тези области.
4. Проектът се стреми да осъществи връзка между издателства и преводачи, да проучи техните нагласи и очаквания, свързани с превода на художествени текстове от немски на български език, като въвлечи студентите в този процес.
5. Проектът би желал и да постави в центъра на вниманието на заинтересуваните участници експертната оценка, която Университетът, в частност Факултетът по класически и нови филологии – Катедра по германистика и скандинавистика, може да предложи в тази посока на различни етапи от изготвянето и осъществяването на един издателски проект.

Изготвянето на този сайт е начин да направим резултатите от проекта достояние на по-широк кръг от хора. В този смисъл той има ретроспективен и обобщаващ характер.

От друга страна и с оглед на факта, че проектът само сигнализира потребности от определен вид изследвания и загатва ползите от тях, нашият сайт е и проспективен. Повечето от неговите рубрики са насочени към бъдещето и очакват да бъдат запълнени. По този начин сайтът осъществява и една друга цел на проекта: той предоставя платформа за споделяне и дискусия по въпросите на превода на немскоезична литература на български и отваря вратите и за новини и дискусии относно преводите на българска литература на немски език.

След проведени общи консултации за оформяне на идеите и формулиране на очакванията към сайта дизайнът и структурирането му са резултат от усилията нашата колега доц. Мария Ендрева. Екипът на проекта изказва сърдечна благодарност на Мария Ендрева за вложения труд, за кооперативността, за идеите и за ефективното обучение за работа в сайта!