Резултати

НАБЛЮДЕНИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ

На базата на списъка със заглавия, който екипът получи от Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" и който беше допълнен с наши данни (вж. Справки), можем да твърдим, че през 2015-2016 г. са преведени 25 книги от немскоезичните литератури, които разполагат на картата на българския културен живот основни теми, автори и произведения, определящи актуалната немскоезична литературна среда.
Неизбежно тук трябва да бъде подчертана ролята на няколко специализирани издателства, които осъществяват своята посредническа мисия компетентно и активно (Атлантис, Фън тези, Международно Дружество "Елиас Канети" Русе), а също и дейността на издателства като Гея Либрис в течение на годините, Блек Фламинго). Времевата разлика между излизането на книгите на оригиналния език и на превода е от 1-3 години и може да бъде разглеждана като много добра. Превеждани са книги на немски език от автори, определящи себе си като немски или немскоезични. Швейцарските писатели са добре застъпени. В по-малка степен са представени съвременни австрийски писатели.

Като проблемен момент се очертава фактът, че появата на компетентни и обстойни рецензии в печатните медии по повод издаването на преводи на значими произведения на немскоезичната литература е, както на нас ни се струва, по-скоро рядкост. При оценката на наличните рецензии за произведенията, които студентите избраха за самостоятелна работа в рамките на проекта трябва да отбележим ролята на в-к „Култура“, който реагира с адекватни и сериозни рецензии. Като примери можем да посочим излезлите във вестника рецензии за романа на Йонас Люшер „Пролетта на варварите“ (автор: Димитър Камбуров), на Михаел Кумпфмюлер „Блаженството на живота“ (автор: Ирен Крумова), Фолкер Вайдерман „Остенде“ (автор: Марин Бодаков, в друг брой и Ангел Игов). Особено внимание заслужават безбройните сайтове за нови книги, литература и дискусия. Портал „Култура“ реагира своевременно и по разнообразен начин на новоизлезлите значими произведения на съвременната немскоезична литература: с критична статия, с превод на интервю от чуждия печат (преведено интервю с Олга Грязнова, не е отбелязано кой го е превел), с откъс от преведено произведение (Роберт Валзер: В канцеларията). Голяма част от кратките бележки по други издания – печатни  и електронни - повтарят или варират медийните съобщения на издателствата и рядко излизат съществено от тази рамка. Електронните литературни сайтовете крият огромен потенциал за въздействие върху читателската публика, за насочване на вниманието й и представянето на преводите на съвременната немскоезична литература по този начин е особено радващо. Открихме обсъждания и рецензии на различни сайтове, някои от които трайно наблюдават преводните книги от немски език.

Ето няколко примери в тази посока:

Момичетата от града

Actualno.com

Площад Славейков 

Lira.bg 

Webcafe 

Politika.bg 

Безспорно изследването на електронните медии е специален раздел, който трябва да бъде подложен на проучване и по отношение на  електронните публикации на преводи от немски език. Относно отразяването на издадените преводи имат своето много голямо значение и БНР и БНТ. Силвия Чолева отделя време в предаване по програма "Христо Ботев" и за немскоезична литература (вж. Денят започва), а Младен Влашки е коментирал по Радио Пловдив почти всички книги, от обсъжданите от студентите, участници в проекта. Предаването „Денят започва с култура“ отваря с удоволствие врати за големите немскоезични автори (представяне на "Процесът" на Франц Кафка в превод на Любомир Илиев), радостното е, и че по-новата телевизия BiT отразява някои преводи от немски на български език (напр. BiT).

 

 

Извън наблюдаваните шест "работни" произведения трябва да бъде подчертана ролята на "Литературен вестник", който дава пространство за публикуване не само на рецензии и критика на превода, но съпътства и дебатите, свързани с проблемите на превода и книгоиздаването. "Литературен вестник" публикува едни от най-полемичните и важни текстове на 2017 г. (статиите на проф. Димова, запис на разговора за превода на диалектни текстове, проведен в СУ "Св. Климент Охридски" с участието на Съюза на преводачите в България и др.), търсейки и мнението на читатели и експерти по поставяните въпроси. Преводът на немскоезична литература също намира своето място на страниците на вестника (напр. рецензии за "Власт и съпротива" на Илия Троянов, изд. Сиела, за писмата на Рилке, изд. Колибри и др.) Ето няколко примера:

Литературен вестник, 21. 03. 2017 

Литературен вестник, 22. 03. 2017

Литературен вестник, 8./14. 02. 2017

Издаването на немскоезична литература през последните две години са ангажирани утвърдени преводачи като Венцеслав Константинов, Борис Парашкевов, Александър Андреев, Любомир Илиев, Жанина Драгостинова, Здравка Евстатиева, Даря Хараланова, Ваня Пенева, Ина Иванова, Людмила Костова, Майя Стефанова, Пенка Ангелова, Владко Мурдаров. Разпознаваеми са имената на преводачи като Младен Влашки, Владимира Вълкова, Милкана Клаус-Делер, Нина Николова, Мила Петрова, Мая Мавродиева, Велчика Стефанова, Емилия Драганова, Александра Станимирова Попова, Веска Маринова, Милена Моллова, Ева Пацовска, Розалина Палазова, Диана Райкова, Евелина Банева, Асен Георгиев, Васил Райков, Алеко Дянков,  Веска Маринова, Ирена Патулова, Михаил Лазаров, Марин Гинев и много др. Правят впечатление и очевидно ползотворните сътрудничества между определени издателства и "техните" преводачи, като в този факт няма нищо ново, специфично или необичайно.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ако разгледаме преводите на художествена проза в периодичния печат, установяваме следното:
1. Превеждани са представители на класическата немска литература (Жан Паул - 2, Лудвиг Тик), на литературата от началото на 20-ти век (Рилке, Херман Хесе, Карл Краус), класици на съвременния театър като Фридрих Дюренмат, както и най-вече съвсем нова и актуална немска литература, представена от автори като Рафик Шафи, Волфганг Херндорф, Инго Шулце, Мартин Мозебах, Марион Пошман, Кристиан Крахт, Терезия Мора, Масум Фариар, Ренан Демиркан, Бернд Цабел, Зафие Чан.
2. Периодичните издания работят със свои утвърдени преводачи, на чиято запознатост с немската литературна сцена и вкус разчитат. Сп. «Съвременник» работи интензивно с Румяна Захариева, сп. «Страница» със Силвия Василева и Борис Минков, «Литературен вестник» дава трибуна на млади преводачи. Трябва да кажем, че тези връзки се оказват много плодотворни. Сп. «Съвременник» и сп. «Страница» запознават читателите с непревеждани произведения на двама от най-интересните автори в младата немска литература: Волфганг Херндорф и Кристиан Крахт. Благодарение на преводачката Румяна Захариева на страниците на сп. «Съвременник» може да бъде разчетена една основна тенденция в немскоезичната литература, а именно присъствието на много автори с миграционен бекграунд, които пишат на немски и категорично предефинират мисленето за/на националната литература.

Относно функцията на преводната литература по страниците на периодичния печат се очертават следните аспекти:
1. Периодичният печат публикува откъси от преводи, които предстои да излязат, и по този начин подготвя читателите и настройва очакванията за определен автор или произведение. Тази роля на периодичния печат според нас не е достатъчно видима и издателствата биха могли да работят в тази посока, тъй като това е важна част от успешната маркетингова стратегия. Естествено издателствата трябва да са сигурни в избраното произведение и преводач, за да могат да очакват, че публикацията на откъс би привлякла, а не отблъснала читателите. (Положителен пример: Рилке, Писма на един млад поет в превод на Венцеслав Константинов в сп.

«Съвременик»)

      

 

 

 


2. Чрез публикация на откъс от по-голямо произведение преводачите се опитват да заинтригуват издателите: примери за това са публикуваният откъс от «Последните дни на човечеството» от Карл Краус в превод на Ана Димова (сп. «Страница»), откъс от романа «Империя» от Кристиян Крахт в превод на Силвия Василева (сп. «Страница»), откъс от романа «Пясък» на Волфганг Херендорф в превод на Борис Минков (сп. «Страница»), откъс от романа «Чудовището» на Терезия Мора в превод на Милен Милев и Силвия Вълкова (сп. »Ах, Мария»). Става дума за четири важни произведения на четирима много дискутирани и награждавани автори от последните години. Очевидно е, че има преводачи, които са готови да преведат и предложат на българската публика тези произведения, но няма издатели за тях. Не знаем дали е случайно или не, но и при четирите произведения става дума за масивни томове от по 600-800 страници. Прегледът на преведените произведения показва, че се издават главно произведения със среден обем около 300 страници, което поставя въпроса дали и доколко обемът на избираните за превод текстове играе някаква роля при решението за издаването или отхвърлянето на дадено произведение. Докато авторите в световен мащаб проявяват все по-голяма склонност към обемни произведения, сякаш преводната рецепция въвежда с предпочитание произведения с ограничен обем, което неизбежно води до известни измествания в представата за дадена литература в друг културен контекст.
От анализа на публикуваните преводи от немски език (като книги и в периодиката) се налага основният извод, че българският читател има възможността да си състави доста ясна представа за тенденциите в съвременната немскоезична литература.

 

ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ…

В хода на анализа на събраните данни се открояват и няколко интересни случая на повторни преводи.
Единият от тях е почти едновременната поява на два напълно независими един от друг превода на „Писма до един млад поет” от Райнер-Мария Рилке на изтъкнатия преводач от немски език Венцеслав Константинов и на Майа Разбойникова-Фратева. За изследователите това съвпадение предлага чудесна възможност да бъдат анализирани в съпоставка два съвременни преводачески прочита на изящната словестност в кореспонденцията на Рилке.
За друг тип повторен превод става въпрос при романа „Процесът” на Франц Кафка. Версията на преводача Любомир Илиев се базира на автентичния изходен текст и ревизира не само своеволно видоизменения от Макс Брод оригинал, но и превода на Димитър Стоевски, който през 1973 година излиза в секретен бюлетин на СБП, а през 1980 г. е публикуван от издателство „Народна култура”.
Това че преводът от „първоизточника” невинаги гарантира смислен преводен проект показа издателство Deja Book с превода на „Детски и домашни приказки”, направен, поне според декларацията на издателите, от първото издание на сборника на братя Грим от 1812/15 година. Този превод повдигна изключително много въпроси - като се започне от концепцията за избора на изходен текст, през квалификацията на преводача, ролята на редактора и се стигне до конкретни преводни стратегии и решения. Случаят разбуди преводаческата общност и стана повод за полезни публични дискусии по въпросите на превода, а също така роди стойностни критически текстове.
Публичното внимание привлече и „повторният превод” на Владко Мурдаров на разкази и новели от Йозеф Рот, при който категорично беше установено директно заимстване от предходни преводи на проф. Ана Димова. Съюзът на преводачите в България остро осъди този случай на плагиатство.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА КРЪГЛА МАСА

На 23.11.2017 г. в Зала 2 на СУ "Св. Климент Охридски" се проведе заключителната дискусия, на която бяха представени целите и резулатите от проекта. Бяха поканени издателите, с които студентите проведоха своите интервюта: Отзоваха сеЛюбомира Въжарова от издателство "Атлантис КЛ", д-р Гергана Фъркова от "Фън тези",  Таня Джокова от "Колибри",  Жела Георгиева от "Панорама". Присъстваха преводачи, външни сътрудници на проекта и гости: проф. Ана Димова, Федя Филкова, Ваня Пенева, д-р Младен Влашки, проф. Борис Парашкевов, Мария Добревска, д-р Силвия Василева, Росица Петракиева, Юлия Карадачка и други сътрудници на НБ "Кирил и Методий", гости.

Сред посетителите на събитието бяха и директорът на Гьоте-институт София, г-н Енцио Ветцел, и ръководителката на отдел "Информация и библиотека" към Гьоте-институт, г-жа Самира Захра.

След кратко припомняне на целите и задачите бяха представени и анализирани библиографските справки и техните допълнения.

След кратко припомняне на целите, задачите и дейностите и представянето на сайта на проекта бе предложен анализ на събраните данни и анализ на проблемните точки, които проектът очерта и които са основа за бъдещи научни изследвания.

Започна дискусия, която беше концентрирана в проблемните зони на издателската и преводаческа дейност. Присъстващите експерти в областта на превода и книгоиздаването дискутираха предпочитанията към детска, младежка и юношеска литература (Ваня Пенева - германистка, преводачка, редакторка в издателство "Просвета"; Федя Филкова - германистка, поетеса, преводачка), мястото на критиката на превода в литературния живот (проф. Ана Димова - германистка, транслатолог, преводачка, преподавателка в ШУ "Константин Преславски", д-р Младен Влашки - българист, преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски", преводач от немски, издател, литературен критик; доц. Дария Карапеткова - италианистка, теоретик и изследовател на превода, преподавател в СУ, преводачка; д-р Гергана Фъркова - германистка, преводачка и издателка, преподавателка в СУ, Любомира Въжарова - издателка, д-р Силвия Василева - германистка, преподавателка по немски език във ВУЗ, преводачка), липсата на превод на поезия през наблюдавания период (Федя Филкова; Росица Петракиева - германистка, преводачка, редакторка в онлайн-изданието public republic; Младен Влашки). Участниците в дискусията подчертаха полезността на проекта и нуждата от подобни проучвания на преводната продукция. Изказалите се определиха и начинанието за включване на студентите в подобни проучвания и насочването им към територията на превода и издателската дейност като наложителни. Индиректно чрез свое писмено становище в дискусията се включи и доц. Борис Минков - българист, преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".

Накрая на студентите, магистри и докторанти, участници в проекта, бяха раздадени свидетелства за участие в проекта. Жури с председател проф. Амелия Личева и членове проф. Майа Разбойникова-Фратева, доц. Ренета Килева и доц. Дария Карапеткова, всички работили и като ментори със студентите по изготвянето на рецензиите, разгледа написаното от младите колеги. Маг. Рангел Трифонов предварително се оттегли от класацията и състезанието, смятайки, че по-големият му опит му дава предварителни предимства пред начинаещите в областта и так възниква твърде значима неравнопоставеност. Действително поради неголемия брой рецензии журито беше силно затруднено да осъществи някаква класация. Рецензиите на двете докторантки - Виолета Вичева и Ева Пацовска - подкупваха със своята прецизност и точни наблюдения. Безспорно между тях има и една съществена разлика: докторант Вичева е предложила рецензия, която е пример за критика на превода, докато рецензията на докторант Пацовска-Иванова представлява литературно-критичен текст. И двете рецензии получиха награди, книги на немски език, предоставени от членовете на екипа. Студентските рецензии бяха класирани както следва:

Лилия Харитова, Симеон Кайнакчиев, Белора Пенева, Вяра Борисова. Всички студенти получиха книги, преводи от немски език на значими литературни произведения, като награда за положения труд.

В края на дискусията издателката Любомира Въжарова предложи  предоставянето на новоиздадени книги в издателство "Атлантис КЛ" като работни екземпляри за бъдеща работа по продължението на проекта и за изследователски цели. Благодарим сърдечно за това предложение. Книгите ще бъдат съхранявани в Германска библиотека като дарителски научен фонд за транслатологични проучвания.

Екипът на проекта благодари на всички гости на вечерта за присъствието, за участието в дискусията и за дадената висока оценка. Благодарим също и на нашите студенти, които ни стимулираха за осъществяването на този проект!

Някои от изказванията по време на дискусията ни бяха любезно предоставени впоследствие и в писмен вид и могат да бъдат прочетени по-долу:

Доц. Борис Минков, писмено участие

Проф. Ана Димова, участие в дискусия

Доц. Дария Карапеткова, изказване

Д-р Младен Влашки, изказване