Интервюта
с издателства
Ролята и влиянието на преводната рецепция на немскоезичната литература в рамките на българския културен контекст
Способността на литературата да създава фиктивни светове и идентичност, както и да прекрачва националните граници, представлява само малка част от измерението на този вид изкуство. Чрез литературата миналото присъства в настоящето, а по този начин се транспортира и в бъдещето. С помощта на литературата спомените се превръщат в част от културната памет, а колективните истории се разказват като индивидуални преживявания. Един от начините за излизане извън пределите на националните граници е преводът на литературните произведения. Преводната рецепция на немскоезичната литература винаги е била от изключително значение и особено голям интерес за българските читатели, като тази традиция се запазва най-вече благодарение на определени издателства и преводачи, чиято работа спомага за достигането на най-значимите немскоезични автори до българската публика. По-голяма част от издателствата са ориентирани предимно към класическа и съвременна художествена литература, като предпочитани за превод са основно романи и новели. Някои от издателствата разполагат и с възможността да издават немскоезична литература и без външна финансова подкрепа. Големите панаири на книгата в градове като Лайпциг, Франкфурт и Виена представляват особено важен ориентир по отношение на издаваната немскоезична литература, като наред с мнението и предпочитанията на високо квалифицираните и ценени преводачи, както и някои от ежегодните литературни награди в немскоезичните страни, формират и профила на авторите и заглавията, които биха привлекли вниманието на българските читатели, настанявайки се трайно в българското културно пространство. Повечето издателства предпочитат да работят с утвърдени и опитни преводачи, като в определени случаи по-младите и неопитни преводачи съставят пробен превод, който впоследствие се оценява от доказаните специалисти.
За реклама на преведените немскоезични автори се използват предимно социалните мрежи, опитът на литературните критици, както и сътрудничеството с Гьоте-институт, в-к „Култура“ и други медийни представители. По покана на издателствата се организират срещи с автори, литературни критици, журналисти или български писатели, които могат да изкажат компетентно мнение и се намират в тясна връзка с немскоезичната литература.
Трябва да се отбележи и фактът, че на подобни срещи много рядко биват канени студенти от СУ „Св. Климент Охридски“. В повечето случаи издателите се обръщат за съдействие към експерти в областта на немскоезичната литература, култура и превод, работещи в академичните среди.
Броят на издадените немскоезични книги за последните години варира между 10 и 20 при отделните издателства, като много често се следят и отзивите в медиите чрез медиен мониторинг. В зависимост от профила на издателството художествената литература съставлява различен процент от всички преводи от немски език. Всички издателства изтъкват и значимостта на рецензиите, което в голяма степен се отразява и в икономически план, но също така се отделя внимание и на трудностите с намирането на качествени рецензенти, които да обхванат както съдържанието на оригиналното произведение, така и нивото на превода.