Гергана Фъркова за издателската дейност, превода и отговорността на издателя

Своите разсъждения д-р Фъркова изложи на базата на предварително предоставените въпроси. Записа и обработката им осъществи студентката Лилия Харитова.

 

Издателство „Фън Тези“ възникна като решение на няколко проблема, които съм наблюдавала. Аз съм преди всичко преводач от немски. Преводач, в частност литературен, е професия, от която дълго време не можеше да се живее в България. Убедена съм дори и в момента, че работата само по литературни преводи също е недостатъчна като единствена професия.

Първият проблем за мен беше сблъсъкът с издателствата. Нещата, които аз смятах за интересни и любопитни, които по някакъв начин бяха ценни за мен, които очертаваха немската литература и същественото в нея, много трудно можех да наложа като заглавия: Беше много трудно да се постигне нещо в посоката от преводач към издател. В този ред на мисли за мен е много важно преводачът да превежда произведения, които пасват много добре на собствения му характер и на неговия опит. Вариантът, който стоеше пред мен, бе да си избирам поръчките. След обаждане на издателство с предложение приемах само това, което сметнех за подходящо.

Другият проблем беше самото издание, начинът, по който излизаше книгата, защото преводът е много тежък труд. Той поглъща много време, усилия, изисква концентрация. Когато един преводач работи година върху дадена книга и след това види, че въпросната книга излиза като много „мърляв продукт“, евтина хартия, лошо оформление, защото издателят в крайна сметка се е стремил само към това да направи максимално евтина книгата, тоест да се побере в някакви разходи, тогава радостта от преводаческия труд просто липсва. Няма го усещането за успешност и значимост на твоята работа. Това допринесе към решението ми да прекратя работата си с издатели.

Третата причина е лошият ми опит: Книга, спечелила европейско финансиране, се издава в минимален тираж, буквално колкото за отчета и всъщност тази книга реално е зачертана и изгубена за читателите. Аз дори не мога да я намеря в книжарниците след това. Получавам информация за някакви сигнални бройки, но разбира се, аз искам да виждам тази книга, искам, когато е изчерпана, да се преиздаде. Смятам, че литературата е с много дълъг живот, тя не може да се сравнява с бързо консумиращ се продукт.

Тези три неща ме отказаха след дългогодишен опит  да работя вече с издатели, големи или малки. Това беше мотивът ми да основа собствена бутикова издателска къща, чийто профил е насочен към теми/автори, които аз смятам за интересни, хубави, неща, които искам да популяризирам и да направя достояние до една, за мен е напълно ясно, малка група хора, защото немската литература не е нещо, което привлича масите и широк кръг читатели за разлика от книгите със съвети как да сме успешни, вечно млади и красиви, т. е. от книгите, играещи с човешките страхове.

Моето издателство е бутиково, защото първо издава малък брой книги и второ, защото отразява наистина нещо, което е много елитарно от моя гледна точка.

Немската литература е централна за моето издателство, а другата линия, оформяща профила на моето издателство е българска литература.

Основните ми интереси бяха в литературата от края на 19. и началото на 20. век. Сред модерните романи, които съм превеждала, са тези на Кафка, Йозеф Рот, Валзер. Тази част от литературата продължава да ме вълнува, защото смятам, че там постиженията на немската литература са много големи.

Но все пак тъй като издателството е нещо, което трябва да оцелява, тоест на фона на конкуренцията аз трябваше да намеря нещо, което да ме отличава от другите издатели. Реших да се концентрирам в откриването на млади таланти и изгряващи звезди, и мога да кажа, че с много добро партньорство с немски издатели съм стигала до интересни имена. Моята цел е всъщност да открия хора, които са вече сериозно стъпващи на немската литературна сцена и да ги направя познати и популярни у нас. Смятам, че това са автори, които наистина имат какво да кажат, разказват го интересно, притежават много разнообразен стил. По този начин, представяйки различни млади автори и авторки, показвам, че немската литература е доста разнообразна в жанрово отношение.

Превеждам романи, разкази, почти се отказвам от поезия, защото смятам, че това е много трудно и няма никакъв пазар в България.

Аз много обичам да превеждам, но тъй като само от литературни преводи не можеш да се издържаш, реших да запазя това занимание като мое много важно хоби и да финансирам хобито си, доколкото мога, защото аз работя други неща и част от парите си инвестирам в това начинание, като обемът на моята продукция е 2-3 книги годишно. Издателството е създадено през 2005 г. Беше много трудно да се конкурираме с останалите издателства.

Немската литература много трудно се продава. Аз полагам много усилия за маркетинг и реклама и въпреки това книгите имат много малък брой читатели, т.е. ценители. Хората, знаещи немски език, биха предпочели да четат оригиналните текстове. Преводът е малко или много чужда интерпретация, един чужд прочит.

Без съфинансиране никак не е лесно, т.е. винаги съм на загуба, когато нямам партньори, а фондовете са много ограничени. Не знам точния брой на издателските къщи в България, но те са доста и голяма част от тях издават книги, получили европейско финансиране. Всички издателства участват с подбрани заглавия, а в западното мислене малкото издателство работи по-лошо от голямата издателска къща, и макар реалността да е съвсем друга, конкуренцията е голяма.

Влагам всичките си усилия в една посока и благодарение на добрата мрежа от журналисти и хора, занимаващи се с литературна критика,  която съм изградила с годините, издаваните от мен книги се рекламират и получават гласност. Освен премиери на книгите си се опитвам и да привлека хора от киното да екранизират издадени заглавия. Така успях да инициирам създаването на анимационен филм по разказ на Клеменс Й. Зец, който обаче пак няма широк показ, защото е фестивален.

Когато нямам финансиране търся хора, които да запаля за проекта или самата аз винаги работя без пари, защото реално това финансиране покрива само преводаческия труд, тоест аз разчитам на продажби, които са много малко. Когато реша за себе си, че за мен е важно да се издаде даден автор работя за кауза и за идея, тъй като това е екипна работа, става дума за оформление, печат, става много трудно да накараш други хора да работят безплатно. В крайна сметка всеки труд трябва да се заплаща.

Друга трудност е, че малките издателства нямат собствена разпространителска мрежа, могат да реализират много малки маржове печалба. Разпространителите „затискат в ъгъла“ малките издателства, които са в много неизгодна позиция. Издателят поема риск, избира заглавие, прави един продукт, но търговската надценка на разпространителя е много по-голяма. Процента в цената, който взема книжаря или разпространителя, е над 50%. Много трудно е да оцеляваш с 40%, това е книга, която не се продава за седмица или месец, затова работя с малки тиражи, много търпение, търсене на хора, които да се включат в проектите.

По оформлението работя с хора, които са художници, бих казала едно абсолютно фамилно предприятие. Това е възможно при ниска бройка на издания. Все пак, ако имаш всяка седмица книги, това вече е един друг вид бизнес. Аз залагам на избора на качественото от моя гледна точка, но действително авторите, които подбирам са с доста награди, много интересни, повечето са обявени с гръмки очаквания за бъдещето.

В Германия излизат доста неща и самият подбор при мен е внимателно избиране на най-доброто  от многото. Много се радвам на рецензии, боря се за такива, защото това пак е вид мрежа. Много нечестна конкуренция има, няма да цитирам, издатели, които правят лобита и гледат да те изолират. Липсва обективна преценка на литературната картина в България. Отново всичко се базира на това да дадеш книгите, да обърнеш внимание на даден текст, да напишеш друг и се радвам, когато видя публикувани литературни критики, защото понякога дори интервюта са били отказвани или спирани от шефа на дадено издание. В това се корени проблематиката за приоритетността на немската литература пред други материали.

Критиката на превода в България сякаш все повече остава на заден план, а е от изключително значение. Когато един чужд автор излиза на български, заслугата или вината на преводача за звученето е голяма, а името на преводача се споменава много рядко. Критическите материали също не бива да се подценяват. Аз например имам автор, който само аз превеждам – Димитър Динев. Това е човек с абсолютното съзнание, че е намерил българския си глас. Много е хубаво, но за съжаление рядко явление е лоялността – преводачът и даден автор да растат заедно в една друга култура.

Ще се радвам ако поколенията, които сега учат Германистика се насочат към това нещо и намерят също сцена и издания, където да публикуват мнението си. Във вестниците почти няма литературни колонки. На културните страници излизат по-комерсиални материали. Разчитам на профилираните издания като „Литературен вестник“, портал „Култура“, но те се четат от ограничен брой хора и разпространението им не е така масово. Спецификата на средата предполага и  подобен тип работа.

Много бих искала да издавам много и само това да правя. Първо коренно трябва да се промени икономическата среда. Литературата, изкуството, културата и образованието би трябвало да са с приоритет. Смятам, че 20 години целенасочена работа за това хората да бъдат сведени до елементарно ниво и пълна загуба на интерес към културата, доведе и до масово търсене на тривиална литература. За мен е важно да се култивира друга среда, но това ще отнеме много време. Второто нещо, което бих могла да направя, е да се концентрирам върху бизнеса с книги и да издавам по 2-3 книги на седмица, за да бъде той по-доходоносен. За момента не смятам да се фокусирам в тази насока. Всичко е свързано с финансиране и възвращаемост в този бизнес, което е невъзможно, без да имаш книжарници и вериги за разпространение. Аз държа всичко – от началото до хващането на книгата в ръка – да бъде качествено.