Уважаеми издатели, можете да отговорите на тези въпроси (на всички или на онези, които смятате, че имат отношение към Вашата дейност) писмено или в разговор със студентка/ студент, участник в проекта.

Разговора с Любомира Въжарова проведоха

Вяра Борисова и Марина Казакова, студентки.

Литературата на немски език представлява ли интерес за Вашето издателство?

Издателство „Атлантис-КЛ“ поначало е специализирано в областта на немския език и немскоезичната литература.

2. Немскоезична литература от кой период предпочитате да издавате? (съвременна, класическа, средновековна и др.)

Ако се хвърли поглед назад във времето, ще се установи, че по-важните произведения от немската класика, а дори и от средновековната литература, са вече преведени, затова вниманието ни е насочено към съвременните автори, творили през последните две-три десетилетия. Все пак, за да запазим континуитета, започнахме с Хайнрих Бьол – с неговия неиздаван досега роман „Групов портрет с дама“. В същото време трябваше да се попълнят някои празноти, наложени тогава от идеологическата цензура – „Човекът без качества“ на Роберт Музил и оригиналът на „Процесът“ на Франц Кафка. По литературно-естетически причини издадохме и нов превод на Гьотевия „Фауст“.

Цялата ни литературна програма предлага съвременна проза от Германия, Австрия и Швейцария, обединена в поредицата “Вълшебната планина” по името на прочутия роман на Томас Ман. Идеята беше на Красимира Михайлова, блестяща преводачка и познавачка на немскоезичната литература, за съжаление напуснала ни преди 15 години завинаги. А защо именно „Вълшебната планина“ – защото се надявахме, че „така както всички, стъпили на Вълшебната планина, остават там като омагьосани и се завръщат силно променени, така ще се чувстват и всички читатели, навлезли в света на немскоезичната литература“

На едно място Димитър Димов е казал, че за да четеш немска литература, трябва да си малко философ – вероятно когато е посягал към автори като Хесе, Музил, Брох, Томас Ман и техните произведения – произведения все високостойностни, високохудожествени, високоинтелектуални, с които обаче немската литература си спечелва славата на трудносмилаема и нечетивна. Днес обаче нещата далеч не стоят така. Могат да се изброят множество съвременни немски автори, които пишат и леко, и динамично и забавно, без да са лековати и повърхностни.

3. Имате ли предпочитания към определени жанрове?

Само към сериозната и високостойностна литература.

4. Как избирате немскоезичните автори и заглавия, които включвате в издателския си план?

Чрез редовно следене на каталозите на водещите германски, австрийски и швейцарски издателства,  чрез препоръките на съответните издатели, на преводачи, литературни критици, чрез участия в литературни форуми, изложения на книгата и разбира се, с много четене. Всяка година германските издателства ни заливат с продукцията си, понякога още преди да е излязла от печат, и от нея трябва да се отсее от една страна най-доброто, и от друга, това което би отговаряло най-добре на светоусещането на българския читател. В крайна сметка издателят сам преценява според собствените си критерии, вкус и чувствителност какво да избере и какво да отхвърли, което не винаги е гаранция за успех.

5. Издавате ли немскоезична литература без външна финансова подкрепа?

Да.

6. Големите панаири на книгата в немскоезичните страни – Франкфурт, Лайпциг, Виена – представляват ли за Вас ориентир по отношение на издаваната немскоезична литература?

Да. Особено ежегодните награди като Литературната награда на Германия, Литературната награда на Лайпцигския панаир, а и множеството литературни награди на името на изтъкнати немскоезични писатели.

7. Как избирате преводачите, на които възлагате превода на избраните произведения?

Имаме щастието да работим с най-добрите преводачи, доказали се във времето.

8. Как рекламирате преведените немскоезични автори?

За всяка книга се изготвя съобщение за пресата, което се разпраща до повечето ежедневници, в-к „Култура“, до електронните сайтове, радио и телевизия. Организираме и премиери на съответната книга, като каним изтъкнати литературни критици, журналисти или български писатели с отношение към немскоезичната литература да споделят своите впечатления от книгата.

9. Каните ли на тези събития студентите по германистика от СУ „Св. Климент Охридски“?

Да, премиерите на книгите са общодостъпни, студенти за съжаление по-рядко се отзовават. Тук и ние търпим критика, вероятно трябва да сме по-настоятелни и целенасочено да отправяме поканите си.

10. Търсите ли съдействие от експерти в областта на немскоезичната литература, култура и превод, работещи в академична среда?

Понякога.

11. Колко немскоезични книги сте издали през последните 5/ 2 години? Следите ли отзивите в медиите за тях? За колко от тях в специализирани издания и читателски блогове са се появили отзиви?

Около 15. За всички се появяват отзиви, по-скоро съобщения на базата на изготвеното от издателството съобщение за печата.

Напоследък някои от нашите издания също провокират интереса на „блогърите“ – напр. „Да люспиш лука“ на Гюнтер Грас, „Апостолов“ на Сибиле Левичаров, „Той пак е тук“ на Тимур Вермеш, „ Разстрел напролет“  на Ралф Ротман.

12. Бихте ли се радвали на рецензия за издадена от Вас немскоезична книга? Смятате ли, че тя би била полезна в чисто икономически план?

Да, разбира се. Но за съжаление много рядко се появяват сериозни рецензии, както с анализ на произведението, така и на превода. Изключения: за „Човекът без качества“ от Майа Разбойникова-Фратева, за „Кулата“ от Стилиян Йотов, за творбите на Томас Бернхард от Георги Лозанов, за „Атлас на един боязлив мъж“ от Ирен Крумова и др.

Що се отнася до икономическия аспект – по-скоро не, но една подобна рецензия е вид признание и ориентир, че вървим в правилната посока.

13. Смятате ли, че критиката на превода е важна за Вашата дейност и бихте ли я взели под внимание в бъдещата си работа?

Изключително важна е изобщо, особено ако е конструктивна – тя би била както стимул за още по-прецизна работа на добрия преводач, така и би действала дисциплиниращо за издатели, които си позволяват да не обръщат особено внимание на качеството на превода.

14. Смятате ли за важно и интересно издаването на немскоезична литература в България

– от културно-историческа гледна точка,

Разбира се,  доколкото всяко произведение може да се разглежда и като ключ към културата на една страна. И тук нямам предвид изключителните постижения в областта на литературата, философията, музиката или изобразителните изкуства. По-интересното е, че чрез  своите герои авторите предлагат модели на поведение, върху които читателят може да се замисли и да възприеме или да отхвърли.

Историята все още е предмет на разсъждения и осмисляне от съвременните автори, както периода от началото на 20-ти век  /особено националсоциализма и Втората световна война/, така и по-новите събития около и след обединението  на двете Германии – като се започне от Х. Бьол, Гюнтер Грас и се стигне до Бернхард Шлинк /“Четецът“/, Ханс-Улрих Трайхел /“Изгубеният“/, Уве Тим /“Например брат ми“ и „Как се появи наденичката с къри“/, Уве Телкамп /“Кулата“/, Луц Зайлер /“Крузо“/, Ралф Ротман /“Разстрел напролет“/

– от гледна точка на европейските и световни реалности,

Често получаваме упрека, че книгите, които издаваме са прекалено немско-немски, т. е. в тях винаги присъства темата за вината и невинността, за миналото и паметта, за престъплението и изкуплението. От друга страна, читателят като че ли очаква тъкмо това от немската литература. В крайна сметка миналото не бива да се подценява и банализира, за да може заблудите от него да не се възпроизвеждат.

За щастие все повече автори не се задоволяват само с проблемите на собствената си страна, а хвърлят мост към актуалните събития  – напр. военните действия в бившите югославски републики /Норберт Гщрайн в „Южни зими“/, палестинско-израелската криза /Норберт Гщрайн в „В свободния свят“/,  световната банкова и финансова криза от последните години /Кристоф Магнусон в „Не бях аз“/

– от културна гледна точка,

Вж. по-горе

– от икономическа гледна точка,

За съжаление не.

– от други гледни точки?

Някои български писатели признават, че се възхищават на стила на съвременните немскоезични автори и че те им служат като образец за собственото им писане.

16. Смятате ли, че Вашето издателство подпомага популяризирането на немскоезичната литература в България, продължавайки по този начин една стара и много активна в миналото линия?

Да, това беше и целта ни, когато основавахме издателството и в частност поредицата „Вълшебната планина“.

17. При какви други условия бихте издавали повече немскоезични автори?

Зa нас издаването на немскоезична литература e conditio sine qua non J

18. Бихте ли предоставили справка с издадените от Вашето издателство книги през последните 10/ 5 години?

Това са заглавията, излезли досега в поредицата „Вълшебната планина“:

Heinrich Böll. Gruppenbild mit Dame (Групов портрет с дама)

Urs Widmer. Im Kongo (В Конго)

Günter Grass. Mein Jahrhundert   (Моето столетие)

Hans-Ulrich Treichel. Der Verlorene (Изгубеният)

Bernhard Schlink. Der Vorleser (Четецът)

Günter Grass. Im Krebsgang (Рачешката)

Thomas Bernhard. Wittgensteins Neffe (Племенникът на Витгенщайн)

Bernhard Schlink, Liebesfluchten (Бягства от любов)

Thomas Bernhard. Der Untergeher (Крушенецът)

Hans-Ulrich Treichel. Der irdische Amor(Земният Амур)

Uwe Timm. Am Beispiel meines Bruders (Например брат ми)

Th. Bernhard, Auslöschung  (Изличаване)

1. M. Suter, Ein perfekter Freund (Перфектен приятел)

Daniel Kehlmann, Ich und Kaminski (Аз и Камински)

1. Suter, Die dunkle Seite des Mondes (Тъмната страна на луната)

Günter Grass, Beim Häuten der Zwiebel (Да люспиш лука)

Hans Magnus Enzensberger, Josefine und ich (Йозефине и аз)

Urs Faes, Liebesarchiv (Любовен архив)

Silke Scheuermann, Die Stunde zwischen Hund und Wolf (Часът между деня и нощта)

Robert Musil, Der Mann ohne Eigenschaften, 2 Bde.(Човекът без качества)

Julia Franck, Die Mittagsfrau (Вещица по пладне)

Sybille Lewitscharoff, Apostoloff (Апостолов)

Günter Grass, Die Box (Старата камера)

Thomas Bernhard, Meine Preise (Моите награди)

Juli Zeh, Corpus Delicti (Корпус деликти)

Uwe Tellkamp, Der Turm (Кулата)

Uwe Timm, Die Endeckung der Currywurst (Как се появи наденичката с къри)

Norbert Gstrein, Winter im Süden (Южни зими)

Kristof Magnusson, Das war ich nicht (Не бях аз)

Thomas Bernhard, Holzfällen (Сеч)

Sybille Lewitscharoff, Blumenberg (Блуменберг)

Timur Vermes, Er ist wieder da  (Той пак е тук)

Silke Scheuermann, Shanghai Performance (Пърформанс в Шанхай)

Simon Urban, Plan D (План D)

Alex Capus, Leon und Louise (Леон и Луизе)

Peter Stamm, Nacht ist der Tag (Денят е нощ)

Christoph Ransmayr, Atlas eines ängstlichen Mannes (Атлас на един боязлив мъж)

Alex Capus, Der Fälscher, die Spionin und der Bombenbauer (Фалшификаторът, шпионката и бомбаджията)

Franz Kafka, Der Process (Originalausgabe) (Процесът /Оригиналът)

Lutz Seiler, Kruso (Крузо)

Ralf Rothmann, Im Frühling sterben (Разстрел напролет)

Norbert Gstrein, In der freien Welt (В свободния свят)