Симеон Кайнакчиев

Йонас Люшер е роден в Берн, следвал е философия в Мюнхен, занимавал се е с научна дейност в Мюнхенския и в Цюрихския университет, участвал е в изследвания на Департамента по сравнително литературознание към Станфордския университет. Освен че има богата биография на учен, Люшер е активен и в творческите среди – работил е като сценарист във филмовата индустрия – а през 2013 прави литературния си дебют с  новелата „Пролетта на варварите“, приета изключително позитивно от немскоезичната критика и номинирана както за Немската, така и за Швейцарската литературна награда. През 2017 година Люшер издава първия си роман – „Kraft“ (букв. – сила).

Дебютната новела на Люшер, представена на българските читатели в превод на Жанина Драгостинова и издадена от „Колибри“, е сатирично описание на модерното общество и отношенията между поколенията, на ориенталското и „цивилизованото“, но и творба, която подтиква към преоценка на моралните ценности на глобализирания свят.

Действието е изложено като преразказ на разказа. Повествованието се води от безименен разказвач, преразказващ история на главния герой на романа – Прайзинг. През очите на разказвача детайлно е описан външния вид и характера на Прайзинг – възрастен швейцарец, собственик на технологично предприятие, но всъщност без никакво влияние, поради липсата на лидерски качества. С развитието на повествованието характеристиката на Прайзинг се задълбочава и вместо да се развие до напълно оформена индивидуалност, в държанието си той остава един средностатистически европеец – безхарактерна и бездейна фигура, която се чувства добре, само когато я командват, лишена от всякаква решителност и способност да предприема категорични действия, криеща се зад конформизма и делегираща права на всички други, стига да не се налага да действа.

Честата смяна на перспективата дава възможност да се вникне по-дълбоко в действието, представено от различна гледна точка в разказа от първо лице на Прайзинг и в преразказа на безименния му приятел. От преразказа става ясно, че двамата се намират в лечебно заведение за пациенти с психични заболявания. Любопитно е, че лекарите не могат да диагностицират Прайзинг, защото неговите симптоми са твърде различни и нееднородни, – факт, който поставя под съмнение достоверността на разказваното от швейцареца.

Действието на романа проследява служебно пътуване на Прайзинг до Тунис, където той трябва да се срещне с възможни съдружници на семейното предприятие. Главният герой е поверен на грижите на Саида Малух – дъщерята на бизнесмен от Тунис, желаещ да стане партньор на предприятието. Саида е управителка на хотелски комплекс, в който по същото време е настанена група английски юпита, които ще празнуват сватба; там са и родителите на младоженците. Повечето гости на хотела въплъщават много от човешките недостатъци, но въпреки това швейцарецът ги приема за нормални и дори се сприятелява с родителите на младоженеца – майката е жена в средна възраст, която страда по отминалата младост и пропилените шансове и се вкопчва в миналото; бащата пък олицетворява периода, наречен „неизживяно детство“, търси приключения и адреналин, предприема непремерени рискове, което води до решение за развод, за да заживее с много по-млада жена.

Като антипод на тези личности, според вижданията на Прайзинг, е групата на младежите, всички до един стокови брокери, банкери и финансисти. Те живеят прахоснически, единствената цел в живота им са парите, а душевното няма никакво значение за тях. През погледа на Прайзинг те сякаш излизат от един калъп, единственото, по което се различават, е сумата в банковата им сметка, като това се отразява във външния им вид, дори когато са в бански костюми. Въпреки привидната свобода и лекомислие, групата юпита е издигнала своя по-възрастен колега Квики до статута на водач и всеки негов жест към някого се възприема като благословия.

Когато обаче стоковият пазар и банките във Великобритания се сриват, нещата се променят коренно – това, което в „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг става за няколко месеца, се развива за няколко часа пред очите на Прайзинг. Швейцарецът, подобно на хронист, описва действията на иначе високообразованите младежи и тук става ясен недвусмисленият паралел между Арабската пролет и заглавието на романа. Юпитата се превръщат в същински варвари;. Загубили парите си, те сякаш губят разсъдъка си, започват сляпо да се подчиняват на своя водач Квики и изпълняват всяко негово нареждане. Така в края на романа ставаме свидетели на картина, сходна с разграбването на Рим от варварските племена, с опустошаването на арабските държави през 2011 година. Оазисът, помещавал хотелския комплекс, изгаря, а няколко души стават жертва на буйстващите юпита.

Прайзинг, с необремененото си мислене и липсата на предразсъдъци, сякаш по детински описва едно мини-общество, с пороците и недостатъците му, същевременно ловко подчертава липсата на доброта или алтруизъм. Така новелата описва несъвършенствата на човечеството – алчност, егоизъм, страх, пасивност, дори и чревоугодничеството. Проблемите, които авторът засяга, са обхванали обществото: изключително силно е противопоставянето между морал и пари, все повече се разширява пропастта между бедни и богати; различните слоеве на обществото все по-често изпадат в конфликти, породени от социалните различия. А в тази съвсем не идилична картина е втъкана и пролетта, новото начало, в случая невещаещо нищо добро, а напротив – възхода на варварското. Породено от прекалено многото различия варварството започва да се разраства като бурен върху почвата на цивилизацията, но никой от високото общество, на което Прайзинг е олицетворение, не желае да се бори срещу този процес. А това, че настъпва пролет, новата пролет на варварите, загатва за цикличност и неизбежността на хаоса и разрухата, които сякаш са заложени в човека.

Поради усложнения синтаксис (на места дори прекомерно), преводачката Жанина Драгостинова е имала пред себе си трудната задача да предаде авторовите идеи, без да наруши формата на текста. Преводачката се е справила наистина добре, текстът е четим, но сложният синтаксис явно е бил непреодолима пречка – непроменени са оставени изречения, които заемат цял абзац. Друг недостатък е, че имената на английските герои не са предадени по най-подходящия начин, чрез транскрипция, а чрез транслитерация, метод типичен за предаване на немски имена. Така семейство Ibbotson (транскрибирано Ибътсън) е предадено Иботсон, а прякорът Quicky (букв. Бързака, транскрибирано Куики) става странното Квики. От друга страна преводачката е успяла да предаде по живописен начин природните картини и атмосферата в новелата.

Йонас Люшер: Пролетта на варварите, пр. Жанина Драгостинова, София: Колибри, 2016