Белора Пенева

            Книга, която грабва читателя. Книга, която пробужда мозайка от емоции. Книга, която проблематизира актуални въпроси, касаещи модерния човек. Така бих описала романа на Олга Грязнова „Руснакът е човек, който обича брези“.

            Романът ме спечели още с оригиналното си заглавие – изречение, което от една страна звучи много поетично и препраща към символиката, която носи брезата. Тя символизира чистотата, обновлението, новото начало. Същевременно брезата е символ на руската душа. Също като нея руският народ е непоклатим, устойчив, преодоляващ всички препятствия. В този смисъл заглавието е и клише: за всеки народ съществува някакво клише, което обаче в днешния глобализиран свят рядко отговаря на действителността, защото днес по-скоро отделният индивид излиза на преден план – както откриваме и при Грязнова – със своите лични борби, мисли и чувства.

            Романът е разделен на четири части. Първата част обрисува относително краткия времеви период между злополуката, която преживява Елиас, приятеляте разделен на четири Маша, Маша,ляте разделен на четири части. ПвМаша,лятенасочватткъм детството на главната героиня асочватткъм детството на главната героинята част обрисува относително краткия времеви периоазери зериваттк, преместването  преновата „родина“ „родина“ „родина“а“то на главната героинята част обрисува относитконферентния онферент. Следва  Следвачния п смъртта на Елиас и отпътуването на Маша за Израел. Маша е завладяна от спомени за приятеля си, те я оплитат в мрежите си, карат я да изпитва апатия към света. Последните две сцени протичат в Израел и илюстрират неспособността на героинята да намери пътя си в живота. Въпреки че започва да работи като преводач в Тел Авив, тя е някак лишена от амбиция, безжизнена, не открива смисъл в живота. Самата история често е прекъсвана от спомени, като за читателя не винаги е лесно да ги проследи. Този стил на авторката  – прескачане от една сцена в друга – е в синхрон с живота на Маша: младата, владееща четири езика преводачка не може да намери своето място, нейният живот вече не следва определен план. Важно да се отбележи е, че действията, които Маша предприема, са необосновани и водят към влошаване на психическото й състояние. Краят на романа е отворен: Маша се намира на едно поле в Палестина, вика за помощ, но единственият, който се отзовава е Елиас. Разговорите с мъртвия любим се явяват на няколко места в текста и подчертават самотността и тъгата, усещането за изгубеност на главната героиня.

Актуална проблематика

            На фона на една персонална история Грязнова описва важни исторически събития и повдига актуални въпроси – какво е родина, къде човек може да бъде истински щастлив, води ли мултикултурността до разкъсване на истинската идентичност. Съвременният човек се самоопределя като човек на света – чувства се добре навсякъде, но Грязнова ни показва и друга гледна точка: човекът на света не знае какво е дом, където и да се намира, все нещо му липсва. Маша може да бъде определена като изгубена душа. Тя е рускиня от еврейски произход от Азербайджан. От самото начало води битка с хората около себе си и най-вече със самата себе си. Грязнова описва много точно как се чувства един мигрант: несигурен, оставен сам на себе си, изгубен, дистанциран от околните, дори от най-близките. Това най-ясно проличава на края на романа, когато героинята подобно малко дете е неспособна да действа сама.

Мотивът за смъртта

            Друг мотив, с който си служи Грязнова, е този за смъртта. Чувството за изгубеност на героинята се засилва след смъртта на Елиас. Мотивът за смъртта се използва в редица произведения – както класичеки, така и съвременни. Смъртта на близък човек има способността да ни накара да се вгледаме вътре в душата си, да оценим това, което имаме, а може би дори и да поемем в нова посока, както е в случая на Маша – тя внезапно заминава за Израел. Въпреки мултикултурната атмосфера, въпреки роднините, тя продължава да се чувства сама и чужда.

            Произведението на Грязнова е забелязано от немската критика още с излизането си и получава много положителни отзиви. То заслужава да бъде прочетено от широка публика и в България и силно се надявам, че заглавието няма да отблъсне русофобите, защото романът разглежда проблеми, които можем да наречем общочовешки на фона на миграционната криза, разтърсваща света.

Олга Грязнова: Руснакът е човек, който обича брези, пр. Жанина Драгостинова, София: Блек Фламинго 2016