Последната любов и смъртта на Франц Кафка

Лилия Харитова

„Всички положителни творчески сили на човек са в любовта. Любовта внася в света новото… Задачата на човек в света се определя така: човек е потопен във вселенска мъдрост, в която всичко е свързано с архитектурна причинност. Неговата задача е да остави зад себе си една вселена на любовта.“

Максимилиан Волошин

Казаното от Волошин за любовта кореспондира с представата за вдъхновението, което помага на твореца да изпълни своето призвание като спомогне творчеството му да се превърне в предпоставка за разбиране на неговия мироглед дори когато няма достатъчно биографични сведения за самия писател. Такъв е и случаят с последния етап в живота на Франц Кафка, който е така живо и образно предаден от Михаел Кумпфмюлер.

През 2015 издателство Фън Тези публикува романа „Блаженството на живота“, написан от Михаел Кумпфмюлер, оценен положително от печатните медии в Германия и преведен от немски език благодарение на Гергана Фъркова. Той задълбочено представя последната година от живота на Франц Кафка и неговата кратка, но и много емоционална връзка с Дора Диамант. Това е четвъртата книга (2011) от Михаел Кумпфмюлер, немски белетрист и журналист, автор на романите „Бягствата на Хампел“ (2000), „Жажда“ (2003), „Новина за всички“ (2008) и „Мъжкото възпитание“ (2016). За третия си роман писателят е отличен с наградата „Алфред Дьоблин“.

Какво всъщност знаем за живота на Франц Кафка? Болен писател, неоценен приживе, забранен през националсоциализма, създаващ имагинерните си светове при всеки удобен случай, един от „тримата влъхви“ на модерната немска литература. Мъж с три годежа и нито един брак. Творец, повлиян от Флобер, Достоевски и авторитетната фигура на тираничния си баща. Всичко това и много отвъд представите на обикновения читател. За краткия си живот от четиридесет години той посреща всяко изпитание, поднесено му от съдбата с философска сериозност. През целия си живот Франц Кафка води кореспонденция не само с близки приятели, роднини, но също с видни писатели и философи. Сред тях са Феликс Велч, Макс Брод, Хуго Бергман, Фелице Бауер, Милена Йесенска, последната му спътница в живота Дора Диамант преди да заживеят заедно. Но имаме ли представа при какви обстоятелства е приключил неговият живот? Известно е, че след смъртта на Кафка през 1924 г. в санаториум в Кирлинг, в разрез с желанието за унищожаване на авторските му творби, Макс Брод издава три негови недовършени романа – „Процесът“ (1925), „Замъкът“ (1926) и „Америка“ (1927). Наясно сме и коя е последната любима на писателя, но биографичната литература до този момент сякаш не бе събрала кураж да хвърли светлина върху подробностите около тяхното запознанство и съвместни премеждия. Именно Дора Диамант е жената, вдъхновила го да започне да живее истински, съхранява двадесет тетрадки и тридесет и пет писма, които при обиск са иззети от Гестапо през 1933 г.  Постепенно достояние на читателите стават и сборникът с непубликувани разкази „При строежа на Китайската стена“ (1931), произведението „Писмо до бащата“ (създадено през 1919 г.), кореспонденцията на Кафка с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, неговите „Дневници“ (1983).

До този момент са издавани редица биографии на Франц Кафка, въз основа на спомени от приятели, съученици, съмишленици и личното му творчество, но в никоя от тях последната година от неговия живот не е била разнищвана по такъв задълбочен и емпатичен начин, по какъвто ни я представя Михаел Кумпфмюлер. Малкото факти, с които авторът разполага, изграждат „скелета“ на фабулата, която се превръща в завършен литературен продукт с висока естетическа стойност след умелото съчетаване на фикция и реалност.

Романът се състои от три части „Идвам“, „Оставам“ и „Тръгвам“, всяка съдържаща дванадесет откъса, разделени на абзаци. В началото едноименният писател предприема оздравително пътуване до Мюриц на Балтийско море, което го отвежда на прага на щастието – срещата с Дора Диамант. Блестящото като сребро на слънцето море и блещукащата вода са своеобразни предвестници на зараждащия се във Франц копнеж по петнадесет години по-младата активистка с нежни ръце. Двамата съжителстват в периода септември 1923 г. – март 1924 г. в Берлин. Болестта стопява смелостта на Франц в борбата със смъртта. Последните месеци от живота си прекарва в лутане между санаториуми във Виена и Прага. Загадъчната и хармонизираща тишина на блаженството бързо се превръща в тишина на самотата. Единствената упора на писателя в търсенето на спасение е неговата муза – непоколебимата Дора Диамант, която се стреми да е винаги до него.

Без да изпада в излишни подробности Кумпфмюлер с прости думи обрисува сложния калейдоскоп от емоции, вълнуващи душата на умиращия Франц Кафка. С голяма доза такт авторът разказва трагично-романтичната история за великия писател по нов и нестандартен начин, с което ни прави наблюдатели на вътрешния и външния свят на персонажите. Романът проследява и написването на някои от известните му разкази като „Бърлогата“, публикуван на български език в сборника „Завръщане у дома“, изд. Народна култура, 1993, превод Гергана Фъркова. Творчеството на Кафка е като самия него – трудно за разбиране, мистично, изискващо дълбока проникновеност. Ние с лекота можем да се докоснем до реалността на писателското битие. Изказът е обагрен в носталгични нотки, изпълнен с живи диалози, размисли от името на Франц Кафка и неговата любима – Дора Диамант. Кумпфмюлер ни предоставя набор от злощастни и прекрасни събития, дали началото на интензивен период на промени за главния герой, събрани в рамките само на една година. Тези обстоятелства пораждат в съзнанието на читателите съчувствие, показват претворяващата сила на новото начало, на една вдъхновяваща и съживяваща любов, смел бунт срещу възрастови, религиозни и здравословни стереотипи. Съзнателният избор на Кумпфмюлер да акцентира върху малкото име на писателя предполага наличието на известна запознатост с ключови моменти в биографията на Франц от страна на реципиентите, които следва сами да установят за кой Франц се говори в романа. Друг прочит на този авторов похват е намерението му да изведе на преден план облагородяващата сила на любовта между двама души въпреки различията в тяхното обществено положение и тежкото здравословното състояние на Франц.

Историята достига до читателя посредством неутрален, но същевременно чувствителен разказвач, който разплита пред нас всяка нишка от най-съкровените мисли на героите за Германия в годините на инфлацията, еврейските традиции, конфликтите със семейството, смисъла на писането, междуличностните взаимоотношения, ужаса от неизбежната раздяла, (не)потребността на изкуството в живота и значението му след смъртта. Основната сюжетна линия придобива по-завършен вид благодарение на множеството паралели между така любимия на Франц Берлин, съдбоносния Мюриц на Балтийско море, и потискащите Прага и Виена. Докосващата любовна история е съпътствана от няколко по-незначителни страстни увлечения, претърпели провал – връзката между женения Макс Брод и берлинската актриса Еми, и авантюрата на Юдит, приятелката на Дора, с женения лекар Фриц. Щастието подминава дори браковете на сестрите на Франц. То плахо се е отбило при писателя, подтиква го да опита вкуса на блаженството и бърза да се изпари, за да отстъпи на туберкулозата.

Преводът на книгата е едно постижение, позволяващо и на по-масова публика, която не владее немски, да се запознае с финалната глава в живота на Франц Кафка. Гергана Фъркова успява да създаде един сполучлив и компетентен превод като се стреми да се придържа към оригиналния немски словоред, спецификата на документалния характер на романа и стила на автора. Употребата на сложни изречения, присъстващи както в оригиналния, така и в преводния текст и преливащи едно в друго в потока от мисли на Франц Кафка, ни позволява да извървим пътя до залеза му заедно с него. Преводачката е успяла да предаде смисловите особености на изходния текст, без да лиши написаното от семантичните нюанси, които авторът е вложил. Леко натрапчив редакторски пропуск е грешното или липсващото съгласуване на някои изрази в романа.

Това не е роман за краят на Франц Кафка, това е емоционален роман за смелостта и любовта в един досега сякаш подценяван период от живота му, който би представлявал интерес както за желаещите да научат повече за Кафка, така и за почитатели на писателя.

 

Михаел Кумпфмюлер: Блаженството на живота, пр. Гергана Фъркова, София: Фънтези 2016