На пролетния Базар на книгата (29 май – 3 юни 2018) издателство Леге Артис представи романа “Столицата” на австрийския писател Роберт Менасе в превод на Ана Димова.

Читателите имаха възможност още преди появата на романа да прочетат откъс от него в бр. 4 на сп. “Страница”.

С любезното разрешение на издателите на “Страница” публикуваме тук уводния текст към превода.

 

 

Роберт Менасе: Тревоги за Европа

През 2017 г. австрийският писател Роберт Менасе бе удостоен с германската награда за литература за романа си „Столицата“, който предстои да бъде издаден и на български език от издателство „Леге Артис“ в превод на Ана Димова. Именно „Леге Артис“ превърна в течение на годините Роберт Менасе в автор, добре представен на българските читатели. Най-напред в превод на Елисавета Кузманова излезе грандиозният роман „Изгонване от ада“ (2001на немски/ 2004 на български), последван от преводите на един от първите големи романи на писателя „Блажени времена, крехък свят“ (1991/2006, пр. Е. Кузманова),  на „Дон Жуан де ла Манча“ (2007/2009, пр. Е. Кузманова) и на сборника с отделни истории „Всеки може да каже „аз“ (2009/2010). Преведените произведения дават представа за широкия тематичен спектър на Менасе, за полемичния му начин на писане, за умението му да изгражда наситени фикционални светове, да наблюдава историята в огледалата на отделни, индивидуални преживявания и съдби.

Роберт Менасе е известен обаче не само като писател, а и като публицист и есеист, чието активно присъствие е видимо в австрийския медиен пейзаж още от 90-те години. Издадените сборници със събрани есета маркират концентрираното внимание към спецификите на австрийския политически и културен живот, критично разгледани през призмата на школуваното му в диалектиката мислене: „Естетика на социалното партньорство. Есета за австрийския дух“ (1990), „Страната без качества. Есета за австрийската идентичност“ (1992), „Надстройка и ъндърграунд“ (1997), „Обясни ми, Австрия. Есета за австрийската история“ (2000).  При първото си гостуване в България по повод превода на „Изгонване от ада“ в интервю за в-к „Култура“ Роберт Менасе подчертава, че вниманието му се пренасочва към по-широкия, европейски контекст, в който проблематичните страни на австрийското придобиват ново измерение и влизат в нови взаимодействия. През следващите години Роберт Менасе все повече се фокусира върху Европа и бъдещето й, превръщайки се в европейски писател и публицист, пряко ангажиран с променящите се предизвикателства пред политическия проект „Европейски съюз“.

Като есеист Роберт Менасе е представен на български език с едно от най-значимите си есета от последните години – „Залезът на Европа. Краят на нацията и бъдещето на демокрацията“ (2012/2013, Леге артис, пр. Ангел Христов). За този текст, който представлява пледоария за една наднационална Европа, Менасе е удостоен с наградата „Хайнрих Ман“. Заедно с политоложката Улрике Герó писателят публикува година по-късно „Манифест за създаване на европейска република“ (24.03.2013) и нахвърля в този есеистичен текст революционна концепция за промяна на Европейския съюз, чиято цел вече не може да бъде декларираната, но често пъти чисто фикционална защита на националните интереси на отделните държави. Европейският съюз, според двамата автори, трябва да създаде нова форма на транснационална демокрация, гарантирана от наднационални институции и натоварена със защитата на политическите, икономически и социални правила и на съответните права на всички свои граждани. Това би означавало, според манифеста, връщане към първоначалната идея на Европейския съюз, от която в момента е останало само едно торсо,  предоставено за индивидуално моделиране и довършване. Единствено основната промяна, твърди манифестът, може да предотврати имплозията в резултат на напрежението между транснационална икономика и национални демокрации.

На фона на тази категорична политическа позиция изглежда многозначително, че именно Роберт Менасе е поканен на тържеството по повод 60-тата годишнина от създаването на Римските договори през 2017 г. Официалната реч на писателя носи заглавие „Критика на европейския разум“. Още не е ясно дали при този акт става дума за обичайното обезвреждане на интелектуалеца чрез признание или за вслушване в критиките и идеите, на които той е носител и разпространител.

В споменатото интервю за български вестник Менасе обясни, че разглежда понятието „ляв интелектуалец“, прилагано често по отношение на самия него, като тавтология – интелектуалецът е призван по презумпция да поставя под съмнение статуквото и да търси начини за промяната му. Че този критичен поглед на интелектуалеца трябва да бъде насочен и към самия себе си, Менасе демонстрира в друг свой текст. В есето си „Миналото никога не е било толкова младо“ (09.05.2014) писателят се удивява на трансформираното си отношение си към Австро-унгарската монархия, в която вече съзира не само германистичен ключ за разбирането на определени австрийски автори, не само безвъзвратно отминала епоха, етап по приемания за безспорен път на прогреса, но и първообраза на бъдещия, не на настоящия, Европейски съюз. Не би трябвало да сме изненадани от тази нова демонстрация на диалектическото, при която критичният дух на (левия) интелектуалец Менасе се завръща в едно качествено преосмислено поле на австрийското, в което все пак витае, казано с Клаудио Магрис, хабсбургският мит.

В наградения роман „Столицата“ си дават среща писателят и есеистът Роберт Менасе. Полифоничният текст с многобройни герои, свързани по неведоми пътища един с друг и същевременно разминаващи се като непознати по улиците и гробищните алеи на Брюксел, описва живота в столицата на Европа, очарователното многоезичие, което оставя своите трагични и комични дири, чиновническите интриги и съперничества в Комисията, бюрократичния делник, бързо и сякаш безвъзвратно отдалечаващ се от първоначалния замисъл, превръщането на спомена в история и функционализирането на историята. С поглед към Роберт Музил и „Човекът без качества“ Менасе въвежда като рамка на многобройните повествователни линии подготовката и организирането на Юбилея, за който има повод, но няма идея, както плахо формулира един от героите. В търсене на идеята, в обсъждането й и категоричното й отхвърляне се очертават конфликтите и трудностите на Европейския съюз и неговите институции. Всичко това е преплетено с класически криминален сюжет, с абсурдно комични ситуации, с метафорични образи и символика – от лутащото се из улиците на Брюксел прасенце до съвременната Пиета. В този роман Менасе е във вихъра си – неуморно фабулиращ разказвач, езиков виртуоз, непримирим критик, наблюдател и визионер. Евроскептичният смях и гневното разочарование са в пряка връзка на взаимно пораждане с непоклатимата увереност, че за европейците Европейският съюз няма алтернатива.

Майа Разбойникова-Фратева