Съществена част от проекта бяха двете работилници по писане на рецензия. Противно на популярното схващане, рецензията е повече от свободното изказване на лично мнение за определена литературна творба, за което не важат особено стриктни правила, а рецензията на превод – много повече от едно-две обобщаващи шаблонни изречения. Адекватното отразяване е изключително важно за популяризирането на едно произведение, а основна цел на проекта е именно да насочи интереса на българските читатели към немскоезичната литература, която на нашия книжен пазар напоследък остава в сянката на преводите от английски. Ето защо беше важно да се постави въпросът за качеството на рецензиите, които се публикуват в печатните и електронните медии в България и да се зададат кртерии, които да ориентират участниците при собствените им опити за създаване на професионални материали.

За студентите, чиито реакции и интерес към нашумялото обсъждане на някои преводи от немски език от началото на годината дадоха тласък на целия проект, участието в работилниците беше възможност за изява извън рамките на следването, както и за първи публикации. Водещите работилниците, проф. Амелия Личева, доц. Дария Карапеткова и доц. Ренета Килева, откликнаха на интереса им като предоставиха за дискусия множество примери, несполучливи рецензии и свободата да разкритикуват дори утвърдени рецензенти.

В първата работилница проф. Личева постави акцента върху рецензията на художествено произведение и това каква трябва да е тя – информативна, обективна и аргументирана. Критикува както непремерената емоционална оценка, присъща на блоговото писане, така и прекалено усложнения и тежък стил, често обичаен за специализираните статии. На  следващата среща доц. Карапеткова и доц. Килева обърнаха специално внимание на рецензията на превод – жанр, който почти отсъства от българската културна журналистика. Доц. Карапеткова постави въпроса за традиционно недостатъчното и повърхностно внимание, което рецензентите отделят на превода, коментирайки го като оригинал, което създава впечатлението, че той е незначителен труд. А от това страдат качеството му, и в крайна сметка, читателите. За да се промени тази негативна тенденция, е необходимо, разбира се, пишещите в областта на литературната критика да имат добра представа от теория на превода. Доц. Килева предостави на участниците в работилницата изключително полезен сбит поглед върху различни концепции за превода и преводачески стратегии. За участниците бeше интересно споделеното от доц. Карапеткова за преводите от италиански на български, които дадоха възможност за някои наблюдения в сравненителен план и дефинирането на общи проблеми на преводаческата практика, независимо от изходния език.

Участниците можеха да изберат между това да напишат рецензия на някое от заглавията, излезли през последните две години у нас в превод от немски или рецензия, съсредоточена върху качеството на самия превод. Макар че всички отделиха място на превода в материалите си, малко от тях избраха да коментират главно него, вероятно защото този вид рецензия им е по-малко познат. Това потвърждава необходимостта от подобни работилници и инициативи за работа с млади специалисти, защото българските читатели заслужават една професионална литературна критика.

Обобщението изготви: Виолета Вичева, докторантка